|
|
За продуцентът Джон Дейвис, сред чийто хитове за всякаква публика са и "Доктор Дулитъл" и "Таткова градина", било естествено да се заеме с филмирането на ГАРФИЛД. "Вече дойде времето Гарфилд да стане голяма кино звезда”, казва Дейвис. "Той е мързелив, смешен, пълен с приумици и доста своенравен. Няма значение дали сте на пет или на петдесет години; всеки го чувства близък на някакво ниво”.
От няколко години Дейвис, заедно с копродуцента Брайън Манис, като кучета (извинете!) преследвали създателя на Гарфилд Джим Дейвис (няма роднинска връзка), за правата да направят филм за Гарфилд.
Джим Дейвис, след четвърт век рисуване и писане на комикса за Гарфилд, също решил, че е време да заведе създанието си на кино. "Винаги съм се отнасял с Гарфилд като с истински котарак”, казва Дейвис. "Той действително е такъв в моята глава. И новите технологии вече са в състояние да го представят по този автентичен начин”.
Джим Дейвис и Джон Дейвис искали да остана верни на същината на Гарфилд, направила го известен по цял свят през последните 25 години. "Според мен Гарфилд е популярен сред хора от всички възрасти по няколко причини”, казва Джим Дейвис. "Той е много смешно животно на чисто физическо ниво и децата харесват това. Тийнейджърите се идентифицират с неговото подигравателно отношение към авторитетите; за него собственото му мнение е винаги над всичко. А нас, зрелите хора, той ни освобождава от чувството ни за вина, заради малките ни фобии като преяждане, мързел, липса на физически упражнения и на мотивация. Той има куража да каже доста неща, които ние не можем. Така говори вместо мнозина от нас”.
Фактически Дейвис признава, "Аз съм 30 процента Гарфилд – не се шегувам -- аз обичам лазаня, обичам да си почивам – а останалите 70 процента от мен, съм ги сложил в образа на собственика на Гарфилд, Джон. Аз съм мечтател и черпя от собствения си опит с гаджетата в колежа, когато разказвам за провалите в любовния живот на Джон”.
С вече осигурените права за екранизирането на ГАРФИЛД, Джон Дейвис се обърнал към сценарния тандем Джоуъл Коен & Алек Соколов ("Играта на играчките”, "Деца на килограм") за написването на сценария.
Според Коен, голяма част от привлекателността на Гарфилд се крие в неговата невроза. "С Алек обичаме да разказваме чрез емоционалните потребности на героя, в случая - котарака”, обяснява той. "И ако си спомните за 'Играта на играчките', ще видите как връзката между сюжета и неврозите на героите подсилва историята. По подобен начин, Гарфилд има дълъг списък с неврози, което ни даде чудесната възможност да се възползваме от тях и да разкажем историята чрез неговите вътрешни импулси”.
Соколов добавя: "Гарфилд е класически комедиен образ. Той е първичен в своите желания, той не понася глупаците и е вероятно най-честния и хуманен образ в своя свят. За един писател това е голямо богатство. Докато оставахме верни на първичните нужди на Гарфилд, нямаше как да сбъркаме”.
Двамата сценаристи се отправили към родното място на Гарфилд – и дом на Джим Дейвис в Индиана – за среща със създателя на ГАРФИЛД относно звездата на филма. "Джим беше страхотен източник за нас, защото той има свръхестественото умение да вижда какво в нашия сценарий е вярно по отношение на Гарфилд и какво не съвсем”, казва Соколов. "Освен това, неговият хумор е малко краен за разбиранията в Средния Запад, и все пак в рамките на стандартите за Източния и Западния бряг”.
Следващата стъпка на двамата сценаристи, заедно с Джон Дейвис и Брайън Манис, била да проучат основно 25-годишната история на комикса Гарфилд, за да открият темата на филма: универсална история за съперничество между роднини.
"Гарфилд е господар в своя свят до пристигането на Оди, който съсипва перфектния му живот”, казва Джон Дейвис. "Като нов по-малък брат, Оди получава цялото внимание, а Гарфилд се чувства изместен и решава да го пропъди. Но когато Оди сам си изчезва, Гарфилд осъзнава, че всъщност е обичал малкия досадник. И така, този мразещ да става от креслото котарак ще трябва да се хвърли в големия, лош, жесток свят, за да открие и спаси Оди. Това е класическа ситуация, с много от подсъзнателните детски страхове и смешни неща, на които можете да разчитате”.
В няколко отделни момента в историята, Коен и Соколов дали възможност на Гарфилд да разбие четвъртата стена – и да говори директно на публиката. "Спомнихме си, че голяма част от легендите на комедията са използвали тази техника, такива като Боб Хоуп, Дани Кей, Граучо Маркс. Те участват в някакъв епизод, изведнъж спират и казват нещо настрани”, казва Коен. "Ние видяхме в това чудесна възможност Гарфилд да направи забележките си относно света и останалите герои, говорейки директно на публиката”.
Докато работата по сценария продължавала, Джон Дейвис избрал за режисьор Пит Хюит, след като останал силно впечатлен от филма му "Наемателите”, приключение, в което 10-сантиметрови човечета се борят да спасят дома си. "Много харесах този филм и разбрах, че Пит има усета за комедия, необходим за ГАРФИЛД. Пит има страхотно чувство за хумор, което внесе в проекта, но той държеше и на определено ниво на реализъм. Мисля, че това е важно, защото вие искате да видите Гарфилд и неговия свят по един познаваем начин, нали?”
Хюит прегърнал героя и неговия свят. "В сърцето на филма е този язвителен, саркастичен котарак. При това предварително маха захарина от забележките, които подхвърля”, казва Хюит.
По време на пред-продукцията, Хюит събрал екип, който да направи 70-минутна груба анимация на сценария. "Направих сториборд на целия сценарий, редактирах го, използвах актьори за гласове на героите и добавих музика и звукови ефекти”, казва Хюит. "Това ни даде голямото предимство да имаме предварителен поглед към филма и да видим какво работи, какво можем да изрежем и какво би трябвало да добавим”.
При старта на снимачния период, създателите на филма се изправили пред много труден въпрос: Кой трябва да озвучава Гарфилд? Джон Дейвис си спомня: "Търсехме някой с хапливо, сатирично, брилянтно чувство за хумор, и имахме късмета да открием съвършената личност: легендата на комедията, Бил Мъри”. Джим Дейвис добавя, "Бил Мъри няма равен. Той има точното поведение и изказ да бъде котарак. Той беше перфектния избор. Нямаше как да съм по-щастлив”.
Създателите на филма избрали Брекин Мейър за ролята на Джон Арбъкъл, собственикът на Гарфилд. "Брекин е забавен и влиза в ролята на 'типичен собственик на котка' съвършено”, обяснява Хюит.
"Джон е не-много-умел-с-жените човек, който има котка”, казва Мейър. "Той, също така е нормалния човек в историята. Той и Гарфилд са като Абът и Костело или Мартин и Луис”.
Мейър се оказал добре запознат с Гарфилд и неговия свят, тъй като от малък израснал с комикса. "Майка ми беше голям фен”, казва той. "Всяка Коледа получавах от нея подарък на тема Гарфилд, като плюшено животинче или някаква кукла. Затова, когато получих ролята веднага й пратих рисунка на Джон, към която написах: 'Виж коя ще е следващата ми роля'. Тя беше много развълнувана”.
Мейър имал малък "проблем", който можел да стане голям за него и за продукцията: Той бил алергичен към котки. Затова останал много доволен, когато разбрал, че Гарфилд ще бъде създаден по компютърен път. "Реших се да си призная, че съм алергичен към котки чак на първия снимачен ден”, казва Мейър. "И понеже имам няколко сцени с приятелите на Гарфилд Нермал и Арлийн – които са си съвсем истински котки – винаги наоколо имаше противоалергични лекарства”.
Дженифър Лъв Хюит е в ролята на ветеринарната лекарка на Гарфилд – и жената, към която Джон проявява романтичен интерес - Лиз Уилсън. Джон Дейвис и преди това е работил с Хюит по комедията "Фатални жени”. "Тя е прекрасна комедийна актриса; голяма чаровница и съвършена срещу Брекин”, казва Дейвис. "Химията се появи в момента, в който застанаха един до друг”.
Пит Хюит добавя: "Беше важно да изберем актьори, които са сладки заедно, но също така и със запомнящо се присъствие, така че, докато не са на екрана, зрителите да не забравят какво се случва с тях”.
"Има взаимно привличане между Лиз и Джон”, отбелязва Дженифър Лъв Хюит. "Истинската роля на Лиз в историята е да накара сърцето на Джон да бие малко по-бързо всеки път, щом той е в една стая с нея. Затова Джон си търси поводи да води по-често Гарфилд на ветеринар”.
Дженифър Лъв Хюит също е отдавнашен фен на Гарфилд. "Отраснала съм с тези комикси и те наистина са ми повлияли. Имах голяма оранжева котка, която много исках да нарека Гарфилд, но брат ми беше избрал друго име. И за първи път опитах лазаня заради Гарфилд”, казва тя.
Актрисата направила някои лични корекции, за да "влезе в образа”. Доколкото Лиз в комикса е с къса коса , Лъв Хюит се спряла на същата прическа. "Отрязах си косата толкова късо, колкото никога не е била”, казва тя. "С нова, кокетна прическа, закачливи изкуствени мигли и пъстри дрехи се чувствах напълно като героиня от комикс”.
Стивън Тоболовски е в ролята на злодея Щастливия Чапман, третокласен водещ на детско шоу по малък кабелен канал. "Щасливия има големи намерения”, казва Тоболовски. "Ще му се да раобти в национална телевизия и вижда нещо като награда Еми в бъдещето си”.
Една роля не била достатъчна за разностранния актьор, който взел и ролята на брата-близнак на Щастливия, Уолтър Дж. Чапман, знаменит ТВ новинар. "Щастливия е в ужасно нездравословна конкуренция с него”, казва Тоболовски.
Тоболовски искал Щастливия да си има специална фраза и сам си измислил една. Прякорът "Щастливия” не е най-острия нож в чекмеджето, затова добавих в представянето му простичката фраза 'Бъди щастлив', която подчертавам с размахване на показалеца си. Това някак си подсказва гадния характер на героя ми”.
Сред актьорите се включва и човекът, направил всичко това възможно - Джим Дейвис. Съвсем в стила на Холивуд, Дейвис получил малка роличка.
Джон Дейвис се доверил на ветерана треньор на животни Лари Мадрид ("Доктор Дулитъл”, "Джордж от джунглата”, "102 далматинци") за подготовката на четирикраките членове на актьорската група. Отначало създателите на филма искали истинска котка да играе Гарфилд. "Даже открих една, която изглеждаше точно като него, но беше малко по-слабичка”, спомня си той. "Вече бях работил със специален костюм, който да прави да изглежда по-дебела на една котка в предишния си филм, и бях решил да го използвам пак за ГАРФИЛД. Но тогава взехме решение да използваме компютърно генериран Гарфилд”.
За обичливото кученце Оди, проклятието в живота на Гарфилд, Мадрид имал кандидат от самото начало: Тайлър -- полу-дакел, полу-териер. "Работил съм с Тайлър и знаех, че ще е съвършен за ролята на Оди, защото изглежда доста карикатурно с дългото си тяло, късите си крака и изразителните си очи”, казва Мадрид. "Но Пит искаше да го подобря още малко и затова го постригахме и изсветлихме така, че торсът му да се смали, докато лапите, муцуната, опашката и ушите оставихме по-тъмни, което му придаде много характерен вид”.
Идентичната сестра на Тайлър, Клои го дублирала в по-лесните във физическо отношение сцени, за да разполага брат й с повече време за почивка по време на снимките.
За своя деют на големия екран, Тайлър трябвало да усъвършенства някои предизвикателни атлетични движения, особено за големия епизод с танца на сцената на кучешкото шоу. Той вече знаел как да подскача на задни крака, но сега трябвало да усвои подскачането на място и след това въртенето в кръг, отново на задни крака. За деня на заснемането на танцовия номер Тайлър бил подготвен като Джин Кели. Всъщност въртенето на място днес вече е люимото му поведение.
Тайлър трябвало да усвои и задното салто. "Използвахме хамутче, за да му помогнем в тази каскада и за да сме сигурни, че дългото му тяло ще я понесе. И нека го кажем още веднъж – той вършеше всичко с голямо удоволствие”, казва казва треньорът на кучето.
Някой би си помислил, че физическите сцени – като научаването на една от котките да тегли скейтборд с парче пай върху него, или скокът в кофа и пързалянето четири метра с нея – са били големи предизвикателства за Мадрид и котките. Но тези каскади не или дори приблизително толкова трудни за подготовка, колкото тренировката за котките да стоят мирно и да гледат в една посока. "Котките се отегчават много лесно, затова трябва да задържите интереса им достатъчччно дълго, така че да останат загледани в една посока”, казва Мадрид. "И тази посока да бъде точната. Това е много по-сложно, отколкото бихте очаквали”.
Мадрид и хората му подготвили също котката на Щастливия Чапман, Персънкити; Лука, доберман, който играе лошото момче на съседите; и пет мишки, които играят Луис. Освен тези “актьори” участвали още 15 котки, 30 плъха и 35 кучета от различчни породи.
За да посрещне специалните предизвикателства на снимки с толкова много животни, продукцията използвала два снимчачни екипа, снимащи едновременно. Първият екип работел с хората и Оди; вторият -- с останалите животни.
Създаването на най-подходящата визия на филма било не по-малко важно от избора на актьорите. "Искахме да придадем на филма бликащ от енергия визуален стил”, казва Джон Дейвис. Операторът Дийн Кънди, ASC, Художникът Алексъндър Хамънд и дизайнерът по костюмите Мери Франс, създали за ГАРФИЛД визуален стил който хвърля мост между фантазията и реалността. "Искахме леко приземен фантастичен свят”, казва Кънди. "Това е реалния свят, но в малко комиксов вариант, определен от избора на цветовете и повърхностите”.
След като разгледал безброй комикси за Гарфилд, Хамънд установил, че те са композирани от много малко елементи. "В тях има нещо много характерно за Средния Запад; те са без усложнения, много директни”, казва художникът на продукцията. "След изчитането на сценария и разговорите с Пит, останахме верни на стила на Джим Дейвис и опростихме визията, колкото можахме. Филмът може да бъде разглеждан като направен от ярки цветови петна.
"Ние знаехме, че Гарфилд ще бъде оранжев, затова решихме той да е единственият оранжев обект във филма”.
По отношение на визията, Хюит и Хамънд разделили филма на три отделни части. "Къщата на Гарфилд и съседните са неговото царство, където той се чувства абсолютно удобно”, казва Хамънд. "Затова направихме всичко там много красиво – с уютни, кокетни къщички, зелени полянки, сенчести дървета…”.
Когато Гарфилд излиза в големия град (снимките също са в Universal Studios') за да търси Оди, дизайнът на Хамънд отразява факта, че Гарфилд е абсолютно извън своята среда.
Дизайнерката на костюмите Мери Франс придала на актьорите класически вид. "Вдъхновнието ми бяха 50-те години на ХХ век, една по-невинна епоха”, казва Франс. "По онова време жените изобщо не са носили панталони, нито джинси, нито маратонки. Лиз се облича с хубави, секси дрехи, които подчертават положението и поведението й на жена с професия. За Джон дизайнерката се спряла на по-стилен и съчувстващ вид, отколкото е в комикса. Разбира се, без оранжево. Този цвят принадлежи само на Гарфилд”.
Видът на главния герой разбира се, бил от най-голяма значение. Пит Хюит и хората от отдела за визуални ефекти поддържали постоянна връзка с Джим Дейвис, за да знаят мнението му за компютърния вариант на създадения от него герой Гарфилд. Дейвис бил ценен източник на информация. "Джим беше като добрия кръстник за нас”, казва Хюит. "Въпреки, че не е искал това от нас, ние много държахме да получаваме благословията му за всичко, което правим. Той беше много важна част от отбора”.
За съживяването на главния герой ГАРФИЛД, била използвана най-съвременна технология за компютърно генериране на образи (CGI). "Не успяхме да намерим подготвен котарак, толкова голям и дебел, при това в състояние да си казва така добре репликите”, шегува се Джон Дейвис, "затова пък измислихме как да накараме технологията да ни помогне, да разкажем тази история. Мисля, че една от главните причини Джим Дейвис да реши, че е време да съживим Гарфилд след всичките тези години, беше големият напредък на технологиите през последните няколко години”.
Дийн Кънди, който има голям опит в снимането на филми с много ефекти, такива като "Кой натопи Заека Роджър" и трилогията "Завръщане в бъдещето", асоциираният продуцент и продуцент на специалните ефекти Джон Килкени ("Деърдевил: Дявол на доброто”, "Доктор Дулитъл 2"), отговорникът за анимацията Крис Бейли ("Могъщият Джо Йънг") и екипът за визуални ефекти на Rhythm & Hues (които са работили с Джон Дейвис по "Доктор Дулитъл" и " Доктор Дулитъл 2"), заедно създали екранния Гарфилд, изпълвайки го с характерните му от комикса характеристики: дебелина, притворени клепачи и зъбата усмивка.
Хюит настоявал Гарфилд да бъде достоверен и верен на образа. "Гарфилд трябваше да ходи на четири крака за първи път, да си общува с хора и животни, да демонстрира целия хумор и превзетост, които свързваме с комикса, и все пак да ни накара да повярваме, че е истински котарак”, казва той.
За да създадат компютърния Гарфилд, авторите на филма първо репетирали с кукла (плюшен Гарфилд), така че операторът на камерата да знае мястото на Гарфилд във всяка сцена и във всеки момент и да има към кого да се обръщат останалите актьори.
След тези рептиции, сцените били заснети без куклана или каквото и да е, за да разполагат художниците от отдела за визуални ефекти с достатъчно място да разположат компютърния Гарфилд. В третата част на процеса, неутрална свива сфера, а след това блестяща огледална сфера, или снимани на местата, къдено накрая щял да се появява Гарфилд. Това дало на аниматори усет за посока и корличество на светлината, която достига до него, и показва точните отражения на светлината върху очите му.
Отговорникът за анимацията Крис Бейли, който е работил по "Малката русалка" и "Цар лъв”, бил на разположение за сцените с Гарфилд. Той показвал на актьорите как да държат несъществуващия Гарфилд все едно, че наистина е там. "Естествено беше отначало актьорите да държат невидимия Гарфилд твърде близо или твърде далече”, казва Бейли. "Затова дадох на Брекин възглавничка, за да чувства някаква тежест. После му дадох плюшен Гарфилд, за да разбере къде се падат кръста и хълбоците на животното”.
Дан Дилию, от компанията за визуални ефекти Rhythm & Hues, бил на синамчните площадки, за да вземе точните размери на стаите, мебелите, разстоянията между всеки необходими две точки. Това му позволило да пресъздаде снимачните площадки в компютъра по време на пост-продукцията и монтажа.
Основният снимачен период бил само първата стъпка в дългия и сложен процес за събуждането на Гарфилд за живот в киното. По време на последвалите 12 месеца, съответните специалисти създали духовития котарак в нови измерения чрез последните постижения в областта на компютърните технологии.
В ГАРФИЛД има над 500 CGI снимки, 425 от които са на самия Гарфилд. В останалите са анимирани устните на "говорещите животни": Нермал, Арлийн, Лука и Луис. (Оди не говори.) "Понеже използвахме истински животни за тези роли, муцуните им трябваше да бъдат CG, така че да синхронизираме движенията им с диалога и да добавим определени изражения на лицата им”, казва Хюит.
Преди лицата на приятелите на Гарфилд да бъдат анимирани, Rhythm & Hues създали "биологичен" Гарфилд, съставен от кости, мускули, който да служи като шаблон на окончателния анимиран герой. След като Пит Хюит довършил монтажа на филма, Rhythm & Hues сканирали материала в компютрите си и започнали изграждането на CG герои по информацията от снимачните площадки. След това пресъздали движенията на камерата и използваното осветление, и ги слели незабележимо с анимацията.
Най-накрая, актьори добавили гласове на животните. "Няма такова нещо като временен глас”, казва Джон Килкени, "защото анимацията е съвсем конкретно свързана с гласа на актьора и изражението му. Ние също снимахме на видео актьорите за да можем да внедрим и езика на тялото в техните екранни образи-животни. Използвахме в анимацията дори незабележими движения като повдигане на вежда или неуловимо лека усмивка, като неизменно оставахме верни на образа”.
Крис Бейли оглавявал екип от стотина “осветители” и специалисти по ефектите за анимирането на Гарфилд. "Аз следях за комедийния синхрон на Гарфилд, движенията му и патоса”, казва Бейли. "Когато Гарфилд излиза навън и козината му бухва и се развява от вятъра, или мустаците му се раздвижват, това е работа на Rhythm & Hues”.
След 18-месечен снимачен период, пост-продукция и работа по ефектите, Гарфилд най-накрая дебютирал като жива кино-звезда.
"Това беше съвместно постижение на актьорите, продуцентите и екипа за специални ефекти”, казва Джон Дейвис. "И всички ние споделяхме общата идея, да направим филм, който децата, тийнейджърите и възрастните да харесат по различни причини”.
Но по отношение на дебюта му в киното след четвърт-вековна кариера в комиксите и телевизията, най-добре е да чуем мнението на самия Гарфилд: "Открих, че ако чакаш достатъчно дълго, накрая всичко идва само при теб”.
|
